От редакцията

Свилен Стефанов

Ficus е електронно списание, създадено като инструмент за необходима критическа и теоретична интерпретация на случващото се в съвременното изкуство. И българско, и световно, с подчертан акцент към региона, в центъра на който се намираме. В него са заложени раздели за информация за актуални събития, критика, история и теория на изкуството, т.е. предвидени са различни нива на комуникация с читателите. Съвсем логично тук те ще се срещнат с всички възможни форми за предаване на информация, характерни за функционирането на съвременните интернет платформи.

Важен е въпросът за вече спомената необходимост от интерпретация. Ред симптоми през последните години подсказваха за ново активиране на придобития рефлекс на артистичната общност към търсене на опора в стари или нови центрове на власт. От друга страна, един от големите глобални проблеми на изкуството днес е, че то е изградено от лесни за имитация, сравнително прости кодове, чиито деривати и разсейки се представят като единствено възможен начин на артистично присъствие. В огромна степен тези „кодове“ в мисленето и правенето са метод за колонизиране на провинциалните ситуации, които са изправени пред избор – да се подчинят на безличния политкоректен постконцептуализъм и да бъдат „съвременни“, или да бъдат заплашени от вечната тъмнина на неприсъствието в „света на изкуството“. Идиотски избор, който съществува единствено като сгрешена представа. Защото няма как да си „като всички“ и да си успешен. И ето защо интерпретирането на случващото се става все по-необходимо. То ни избавя от едноизмерността на очевидностите.

Поради тези и други подобни причини, Ficus е издание, което няма да толерира слугинско поведение, няма да пее химни за локални величия, но няма да толерира и „карго култове“ към „недостижимото“, с марка „световно“. Това е място на свобода от догматика, било то „духовно“ традиционалистка или свързана със „спешно актуален“ прагматичен институционализъм. Списанието ще провежда линия в посока на отстояване на независимост от предпоставените фиксации в културния живот и ще търси най-висшите степени на автентичност в съвременното българско изкуство. Целта е да се разшири полето на „разказването“ на неговото случване.