Една от най-впечатляващите изложби за тази година несъмнено е тази на знаменития американски фотограф Арнолд Нюман в Софийската градска художествена галерия. Тя е десетото юбилейно издание на платформата "Майстори на фотографията" и се осъществява от фондация МУСИЗ и фондация "Америка за България", в партньорство с VIVACOM и VIVACOM Art Hall, и със съдействието на Столична община, Leica България, Гранд хотел София, фондация Arnold & Augusta Newman и галерия Howard Greenberg.

На 7 ноември се състоя лекция на Уилям Юинг – експерт по творчеството на Арнолд Нюман, преподавател в Университета на Женева, директор на Musee de l'Elysee в Лозана и директор на „Кураторски проекти” в издателство Thames & Hudson. Той е и автор на книгата за Нюман Masterclass: Arnold Newman и носител на „Наградата за изключителни заслуги към фотографията” на Кралското фотографско общество и Ордена за изкуство и литература на Френската република. На корицата на книгата му за Арнолд Нюман е представен фотографът Робер Доано (запечатан естествено от Нюман), познат като автора на известната снимка на целуваща се двойка в Париж (Kiss by the Town Hall), заснета през 1950 г. за списание „Лайф“. За Доано се знае, че бил много срамежлив и когато Нюман го снима, Робер се преструва, че се крие, което се харесва на фотографа. „Случайностите се случват на най-добрите“, казва Нюман за спонтанните, непринудени кадри.

Юинг се запознава с Нюман през 1972 г., когато тъкмо отваря галерия в Монреал, Канада, откъдето е родом. Юинг го кани в нея след като вижда албума му с портрети One Mind’s Eye („Окото на един ум“), публикуван през 1974 г., който много го впечатлява. Със заглавието авторът ни казва, че въображението на човека е по-важно от зрението и всеки, който гледа дадена фотография, вижда в нея нещо различно, нещо, което минава през призмата на собствените му преживявания и спомени.

Експозицията в Софийската градска художествена галерия събира 55 емблематични негови работи, запечатващи завинаги лицата на творци като Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Дейвид Хокни, Джаксън Полък, Пийт Мондриан, Анди Уорхол, Алберто Джакомети, Джорджия О’Кийф, Рой Лихтенщайн, Вилем де Кунинг, Макс Ернст, Ман Рей, Артър Милър, Мерилин Монро, Марлене Дитрих, Кристиан Диор, Одри Хепбърн, Труман Капоти, Робърт Фрост, Джон Кенеди, Роналд Рейган и още много други. Може би едно от малкото имена, които липсват, е това на Айнщайн, който почива ден преди уговорената им среща.

Арнолд Нюман е познат със своята „интериорна фотография“ (или „фотопортрет в интериор“) и подходът му е необичаен за 30-те години на ХХ век – той изкарва модела от студиото и го заснема в среда, типична за професията му, като по този начин улавя същността на живота му и внася една биографична и лична нотка в работите си. Така фотографът посещава ателиетата и домовете на стотици художници, скулптори, писатели, архитекти, колеги фотографи, учени, бизнесмени, политици. Самият Нюман не бил особено доволен от факта, че го свързват с понятието „интериорна фотография“ –смятал, че портретите му представляват много повече това – в тях има символика, те са психологически, защото казват много за човека на снимката, улавят неговия характер.

Арнолд Нюман посвещава 70 години от живота си на тази професия и заснема над 8000 портрета на едни от най-влиятелните личности на XX век.

Фотографът се ражда на 3 март 1918 г. в Ню Йорк. През 1936 г. постъпва в Университета в Маями, Флорида и там учи живопис и рисуване. По това време е периодът на Голямата депресия и бащата на Арнолд няма късмет с бизнеса си. Неспособен да финансира обучението си, след две години Нюман прекъсва следването и започва да работи в студио за паспортни снимки във Филаделфия, където прави портрети за 49 цента, но и се научава да проявява филм и да ретушира снимки. Творческите му амбиции обаче надделяват и през 1942 г. той се връща във Флорида, където три години по-късно стартира свой собствен бизнес. До последно вярва, че за да си добър фотограф, трябва на първо място да си добър художник. Няколко години по-рано, през 1941 г., Бомон Нюхол, който тогава е директор на фотографския отдел към Музея за съвременно изкуство МоМА, и известният американски фотограф, галерист и меценат Алфред Стиглиц организират изложба на Нюман в галерия A.D. в Ню Йорк. Любопитен факт е, че най-ранните фотографии на Нюман не представляват портрети. Той заснема различни пейзажи от Филаделфия и Ню Йорк; интересуват го формите и графичните елементи. Без да го осъзнава, някои от работите му дори препращат към творчеството на определени художници – негова снимка от 1941 г., изобразяваща врата на фабрика, откровено напомня картина на Мондриан например. В този ред на мисли, през 1945 г. фотографът открива първата си самостоятелна изложба във Филаделфийския музей на изкуството, озаглавена „Артистите изглеждат така“. Преди нея авторът не е правил портрети. Няма какво да покаже като работи на моделите си и буквално тропа по вратите им с въпроса „може ли да Ви направя портрет?“ Често те са заснемани доста набързо, тъй като някои художници не разполагат с достатъчно време, но фотографиите се трупат една след друга, което отваря много врати на Нюман. Съгласието идва все по-лесно.

Изложбата събира снимки на Джон Слоун, Марсел Дюшан, Мондриан, Александър Калдер, Марк Шагал и други. Фотографиите на Нюман са най-често 4х5 или 8х10 инча – не използва 35-милиметрова лента особено много, защото не е подходяща за голямоформатни снимки, особено ако става дума за портрети. „Една камера дава чувството за акварел, друга подхожда за графика или масло, а 8х10 инча е подходяща за мащабна стенопис, в която подреждаш всичко сам“, споделя Нюман.

Авторът обича да заснема художниците на фона на техни творби и обръща голямо внимание на ръцете, което може да се забележи в много от фотографиите. Във фотографиите му често ръката е подпряна на главата – напомняне, че изкуството е в главата на твореца, във въображението му, без значение дали става въпрос за художник, скулптор, композитор и т.н. Мисленето е процесът, от който се ражда изкуството.

Изложбата му от 1945 г. „Артистите изглеждат така“ привлича национален интерес и след приключването ѝ, музеят закупува всички фотографии. Следващата година Нюман се мести в Ню Йорк, където отваря собственото си студио Arnold Newman Studios и става член на Американската асоциация на фотографите.

Нюман обаче не среща само успехи. Много обича да говори за един от най-известните си портрети от 1946 г. на Игор Стравински, подпрял ръка върху огромен роял, чийто капак напомня обърната музикална нота. Снимката е отхвърлена от списание Harper’s Bazaar. Въпреки това, скоро след разочарованието Нюман получава нови поръчки от списанията Look и Holiday. Само през 1947 г. четири негови снимки намират място на корицата на списание „Лайф“.

До смъртта си Нюман работи с известни издания като New Yorker, Vanity Fair, Life, Look, Holiday, Esquire, Town & Country, Scientific American, New York Times Magazine и дори Harper’s Bazaar, който първоначално не харесва работите му.

Нюман снима практически до смъртта си през 2006 г. Често задаван въпрос, свързан с неговите снимки, е защо никога не прави цветна фотография. Отговорът е, че в началото за списанията и за самите фотографи е прекалено скъпо да си позволят да печатат цветни снимки. През юли 1932 г. списание „Вог“ за пръв път публикува като корица цветна фотография на неговия колега Едуард Стайкън, заснет от Нюман през 1955 г. Вместо да го накара да позира пред някоя от снимките си, Нюман ги измества встрани, сакяш нямат значение.

Цветната фотография започва да се използва в реклами и именно това кара фотографите, имащи амбиции да правят изкуство, да странят от цвета и комерса – за тях това е ниска класа.

Друга много известна фотография на Нюман е тази на Мерилин Монро, направена през 1962 г. „Тази снимка ме подлудява, защото е направена на 35-милиметрова лента, която Арнолд Нюман ненавиждаше и не използваше. Изглежда зърниста и не е на фокус, изобщо не е типична за него и творчеството му“, признава за фотографията Уилям Юинг. С нея Нюман нарушава всичките си правила. Обича да казва, че портретите за него представляват сътрудничество, колаборация. Авторът казва на модела къде и кога да се срещнат, той се съгласява (или не се), после фотографът му казва къде и как да застане, и той го изпълнява. Снимката на Мерилин обаче не е портрет – актрисата не е знаела, че я снимат. Нюман я заснема по време на частно парти в Бевърли Хилс, Калифорния. На снимките присъства и Карл Сандбърг, известният американски поет. Когато прави копие на снимката, Нюман го изрязва, защото иска зрителят да сподели този интимен момент с Мерилин, а на пръв поглед изглежда, че тя го споделя със Сандбърг. За нея Нюман казва, че е най-тъжната жена, която е срещал някога. През 1959 г. Нюман все пак заснема самостоятелния портрет на Карл Сандбърг.

Портретът на Джон Кенеди, направен само месец преди да бъде убит, заедно със своя екип и сътрудници в така известната Розова градина в Белия дом, също е култова фотография, напомняща Тайната вечеря на Леонардо – Кенеди е застанал в средата, сякаш има нужда от пространство.

Примерите могат да са безкрайни – лицето на Макс Ернст зад дима от цигарата му, красивата актриса Лили Палмър, Капоти, полегнал на дивана си, Вилем де Кунинг, открехващ плат, напръскан с боя, Джорджия О’Кийф пред череп на овен, художникът Дан Флавин, държащ лампа пред лицето си, студените черни очи на Анди Уорхол, полуосветеното лице на Франсис Бейкън от една-единствена крушка, ръцете на фотографа Ейко Хосое или пък тези на Хенри Милър, седналият Диор и изправените елегантни модели, типично намръщеният Полък с множество буркани с боя и четки в тях, характерното лице на Джакомети, Джон Слоун и красивите завеси – всяка снимка на Арнолд Нюман, който през 2018 г. би навършил 100 години, е неповторима и достойна за отделен, самостоятелен анализ. Изложбата му е събитие, което никой любител на фотографията и въобще на изкуството не трябва да пропуска.

Арнолд Нюман е носител на редица награди, сред които тази на Американската асоциация на медийните фотографи, приза по повод стогодишнината на Кралското фотографско общество, френското отличие „Кавалер на ордена за изкуство и литература”. През 2005 г. списание Photo District News обявява Нюман за един от 25-те най-влиятелни фотографи, а през 2006 г. получава „Златен медал за фотография“ от The National Arts Club, САЩ. Удостоен е с почетен докторат от девет висши учебни заведения, изнасял е лекции и е провеждал уъркшопи по целия свят. Изложбата му в СГХГ може да бъде разгледана до 9 декември 2018 г.