Произведенията на Лий Бул без забавяне въздействат върху съзнанието и сетивата на първично ниво. Вероятно катализатор за това са странните – едновременно привлекателни и отблъскващи форми и материали, смелите обеми и директния подход към деликатните теми. По-късно, след като човек е преминал с през различни емоционални възприятия из залите на експозицията, в главата започват да кръжат нови мисли, събудени от видяното. Поне при мен се случи точно така, когато посетих първата самостоятелна експозицията на корейската авторка в берлинския музей Гропиус Бау.

Скулптурите и инсталациите на Лий Бул, представени в изложбата със заглавие „Crash“/ в Gropius Bau, Berlin до 13 януари 2019 г./- в голяма степен са белязани от личните преживявания на родената през 60-те години авторка и отразяват търсенията й през вече 30-годишната й артистична кариера. Бул е свидетел на еволюцията на южнокорейската държава и общество от военна диктатура към демокрация, и е чувстителна към вибрациите на несигурност от постоянно обтегнатите отношения със Северна Корея. Не е случайно, че в творбите й често прозира политическия и историческия дискурс. Още в средата на 80-те, дипломираната в Сеул авторка започва да заявява присъствието си с постмодерните си перформънси. Първото й влизане в голяма музейна институция е с провокация към „чувствителния нос“ на нюйоркската публика. През 1997 година в Музея за Модерно изкуство в Ню Йорк тя представя творбата си Majestic Splendor /Магически блясък/– инсталация, включваща сурова риба. Произведението трябва да изследва промяната на красивото и разрухата на материята. Острата миризма съкращава живота на експозицията, но Лий Бул вече е име, което предизвиква интерес. През 1999 г. тя е избрана да представя южна Корея на Венецианското бианале.

Изложбата на Лий Бул в Берлин е първи кураторски проект на Стефани Розентал като директор на музея. С размах и без икономия на пространство са показани различни периоди и техники от работата на корейската артистка. Всяка зала позволява пълноценно преживяване на една единствена творба или пък е наситена с формите на цял цикъл.  Изложени са скулпури с различен мащаб, съпътствани от деликатни рисунки върху коприна, видео арт и инсталации.

На снимка на 54-годишната авторка изглежда фина и деликатна с изящното си лице и посребрели коси, работата й заявява характер и категоричност в това, което има да каже. А темите, които я вълнуват далеч не са безболезнени. Сред тях е несъгласието й с мъжката доминация, отношението към жената, клишетата на сексуалното възприятие. Бул не се бои да дава воля на футуристичните си видения и идеи. Тя е добра в това да поставя големи и малки въпросителни към бъдещето – града на бъдещето, човекът и обществото на бъдещето, перспективата и формите на естеството изобщо.

Класическите пространствата на Гропиус Бау изглеждат като част от декор на фантастичен филм в месеците на изложбата. Скулптурните фигури по пода, по стените и от таваните на залите са разработени с едновременно изящен и тревожен маниер. Формите напомнят преплетени крайници на водни същества или пък са плод на странно съчетаване на човешки тела и машинни елементи – предизвикват уплах, но излъчват еротизъм. Ще срещнете прилични на чудовища фигури, парчета от скай-фай женски киборги, футуристична архитектура и утопични визии. Това, което ме привлича не по-малко е изобилието от разнообразни материали, които авторката използва и обработва изключително умело. Изпитвах постоянното желание да докосна произведенията с ръка – гладки силикони в различни цветове, гигантски „скуишита“, лъскави стъкълца и паети, синджирчета, кристали, мъниста, седеф, дори изкуствена коса. Повърхностите са блестящи и гладки по различен начин и винаги някак двойнствени спрямо формата на обектите. Мекото и твърдото, привлекателното и отблъскващото са в хармония. Пластмасата изглежда уютна и примамлива, когато е направена на черна пещера, дом на специфични звуци или пък е излята във футуристична персонална капсула, в която можеш да се настаниш и усамотиш, само за да изпълняваш на караоки носталгични песни.    

Дори да сте дошли в Гропиус Бау заради друга изложба, няма как да не видите централната, висяща от купола скулптура на огромен цепелин от фолио, отново принадлежаща на Лий Бул. Той првлича погледите с гладкост и лъскавина, с прецизната си изработка. В размера и мощта му има и един заплашителен заряд, събужда мисли за това дали човечеството реално владее прогреса, към който се стреми, не са ли застрашени хората от собствените си творения. Въпреки изяществото си, формата събужда тревожност за бъдещето. Цепелинът изглежда като нещо, което може да те издигне, но прилича и на снаряд, който може да руши.  

В едно интервю от 2014 г., Лий Бул казва така: – „Нашите планове за утопията несъмнено ще се провалят. Но като човешки същества, не трябва да спрем да мечтаем, само защото провалът е предопределен. Трябва да продължим да опитваме, нали?“

 

Снимки на:

https://www.berlin.de/#null