Изложбата в галерия Credo Bonumв София е първата самостоятелна изложба на Венелин Шурелов, която събира заедно емблематични негови произведения, представени в публична среда и два нови проекта. Тази изложба се явява и своеобразна ретроспекция, отбелязвайки 20-годишна артистична практика на художника. По този повод Венелин Шурелов изготвя богат и системен каталог на негови проекти от 1998 година насам, който съставя естествена антология на творческия път на художника. Куратор на изложбата е Галина Димитрова-Димова, с която художникът работи от близо 10 години в рамките на фестивала за дигитални изкуства DA Fest и в други проекти.

Венелин Шурелов е мултифункционална персона, съчетаващ призванието на художник, сценограф, преподавател, куратор и организатор на фестивали, музеен дизайнер и т.н. Художествената му продукция е значителна по обем и разнообразна по жанрове и форми, но свързващата нишка на художествена експлоатация е мястото на човека в технологизирания свят, хибридната форма на човека и машината и интересния резултат от тяхното взаимодействие. Поетични и често метафорични работите му са насочени към човешките желания, утопии, емоции и социално поведение в дигиталната епоха.

Работите, селектирани за изложбата представят неговите интереси и търсения от времето, когато той основава SubHuman Theatre (2004). Това е платформата, която обединява теоретичните размишления на автора и неговите чудати, необикновени, вълнуващи и вдъхновяващи произведения. Subhuman Theatre е платформата за изява на философско-екзистенциални размишления на художника и неговата интерпретация на все по-технологизиращото се битие на съвременния човек. В него изначалните човешки стойности се противопоставят в търсенето на sub-продукта, получен от множеството ситуации и конфликти, в които попада индивида в наши дни. При него превес има концептуалното, мисловното, но визуалната естетика не е подценена. Тя не става жертва на сложния мисловен конструкт, който доминира процеса, а довежда до една синтезирана, изведена до последния детайл форма. Венелин Шурелов е от онези творци, които успяват да изведат собствен визуален код, който го прави разпознаваем във всяка една творба. А това е умение на зрелите творци, които имат собствен път и вървят по него уверено и последователно.

Работата на Шурелов има философски препратки към екзистенциални теми, които изразява по поетичен и метафоричен начин в творбите си. Венелин Шурелов е от рядката порода творци, които са силно мисловни. При тях творческия акт е многопластов  мисловен процес, които черпи идеи и вдъхновение от видни интелектуалци и философи, минава през собствената призма на осмисляне и прехвърляне в абстрактното поле на изкуството, като резултата е силно концептуална творба, която носи също така силно преживяване на зрителя.

Характерно за художника е, че борави дръзко и свободно с различни медии. Често обединява по няколко, преплита ги в различни художествени форми и подходи и така се раждат мултижанрови, интердисциплинарни и мултимедийни произведения, зад които обикновено стои екип от приятели и сътрудници, които допринасят за реализацията им.

Проектите на Венелин Шурелов са сложни като изпълнение. Машини, инсталации, пърформанси, които следват сложния концептуален бекграунд на творбата, но излизат като завършени произведения след като бъдат пренесени в материалната форма. Много от машинните инсталации на Шурелов са в Steampunk естетика и тематика. Ретро-стилистиката се комбинира с последни технологии и ражда причудливи механични форми, които удивляват, но и вдъхновяват публиката за размисли относно миналото и бъдещето на човека. Фантомат, Ortoman, Man ex Machina, Машина за рисунки са всички в тази линия.

Проектите на Венелин Шурелов са на пръв поглед театрални, но това е по-скоро една „псевдо-театрална структура, чиято същност е комбинация от социална рефлексия и емпатия“. Тя търси „забравената човечност“, а изразител е собственото тяло на артиста.

Тези аспекти можем да видим в проектите, представени в изложбата.

Интерактивна инсталация „Машината за рисунки“ (2005), създадена за представяне в публично пространство, в която пускаш монета и получаваш изкуство. Художникът трансформира тялото си в машина за рисуване, а публиката може да участва в процеса, като натиска различни бутони и поръчва рисунки. В тях главната роля е на персонажа, който създаден от Шурелов, познат от много инсталации в публична среда, като тази върху фасадата на театър Сфумато и на други места.

Фантомат (2007) серия от човекоподобни автомати, представени в публична среда като автомат за фантазии. Вдъхновен от монетно аркадни машини - вендинг машините за напитки и храни, хазартните и слот машини, които според автора са „краен израз на отчуждение в комерсиализираното публично пространство“, Фантоматът предлага алтернатива, като замества търговските продукти с една неочаквана артистична реалност. Изработена в логиката и естетиката на андроида, робота, киборга, но функционира чрез избора на човека, който натиска бутона и сменя пейзажите в очите-екран. Така авторът противопоставя човешко и технологично, социална реалност и научна фантастика, чувство за хумор и чувство за отговорност.

Табула Раза (2007) пърформанс-инсталация, в който артиста лежи под маса с много чекмеджета и предлага тялото си като tabula rasa (от латински бяло поле), което зрителя може да запълни със собствено послание, идея, рисунка.  Tabula rasa е произведение, в което намерението излиза отвъд собствените граници. Идеята за излизането отвъд тялото, заложено в оригиналната концепция, достига до крайност  в решението да  предложиш собственото си тяло за поле за изява на зрителя. Няколкото издания на пърформанс-инсталацията винаги носи момента на изненада, но и екзалтация от предоставената възможност да напишеш или нарисуваш нещо върху художника, като върху бяло платно.

Превъзмогването на егото и ограниченията на тялото е във фокуса и на проекта Ротор. В граничното поле между пърформанс и инсталация художника се слива с една кинетично-механична конструкция, постигайки хибридна форма, която е създадена от човека, но следва волята на машината. Как точно се случва това, може да се види във видеото, съпътстващо инсталацията.

 

Другото видео в изложбата е Je suis Je, чието заглавие прави референция към станалия популярен в социалните мрежи код за съпричастност, като Je Suis Charlie, след нападението на френското издание. Тук отново виждаме фигурата на художника, която минава през различни изпитания и рискови ситуации. Кинематографични методи и средства се приложени за да се покаже крехката граница между съпричастието и насилието, с което е залят съвременния свят.

Кинетичната инсталацията Горе-долу (2018) също коментира динамичните тенденции и процеси в нашето време. Механичната структура препраща към индустриалния подем и поставя под въпрос идеята за възходящото движение на нашия технологичен век. Какво спечелихме и какво загубихме, какво ни донесе технологията и какво ни отне от човешкото са много близки до въпросите, които поставя Шурелов в платформата си SubHuman Theatre, която е насочена към търсене на загубената човечност.

Най-енигматична работа в изложбата, определена така и от самият автор е „Еволюирал перипатетик с петна по себе си“ (2018). Без да разваляме мистификация, ще подам само няколко жокера, с които зрителите да разчитат по свой начин произведението.

Перипатетика… е едно своеобразно връщане към началото. Първата творба на Венелин Шурелов Memento Mori (1998), която е ленд арт инсталация с намерени черепи на животни, направена по време на организирания от него и сестра му Надежда Шурелова, симпозиум за пърформанс Алан Кайряк в с. Ясна поляна.

Концепцията за ходещия човек е заложена в много от неговите ранни работи –индивидуални и колективни с група Виа Понтика, вдъхновени от аристотеловите  перипатетици (последователи на философа, който дебатират, докато ходят), пилигримите (странстващите поети), английските романтици и съвременните пътешественици. Тук го виждаме отново, но вече еволюирал до киборг – механично тяло и череп на животно, който непрестанно следва своя ход. Петната по него идват от житейския опит и съществуването в свят, който има много junk – но те имат смисъла на благородната утайка, която времето създава.

Изложбата в Credo Bonum е потапяне в художествения свят на Венелин Шурелов. Всеки, който пристъпи прага на съмнението и преодолее страха от отчуждението ще види, че той не е труден за разбиране. Може леко да плаши с дълбоките си размисли, сложни словесни конструкции и мрачна естетика на чудовищното, но всеки сам избира на каква дълбочина да се потопи в него…

​