Актуалните събития и последвалата ги полемика относно бъдещето на Националната галерия (НГ) насочиха общественото вниманието към по-шумни и медийно привлекателни проблеми, и по тази причина истинските институционални постижения сякаш остават извън медийния фокус. Оперативното осъвременяване, за което ще стане дума, далеч не се дължи на новото ръководството и на прилежащите му еуфорични мероприятия, даже напротив, то е следствие от дългогодишна последователна работа, в резултат на която целият арсенал от европейски музейни практики навлиза и у нас. По-точно става въпрос за дидактическата функция на музеите, чието развитие в България през последните десетилетия се изчерпваше с назначението на щатен екскурзовод. Преди няколко години настъпва известна промяна, след като частни фирми проведоха първите образователни занятия с деца в галериите, а фактическата приемственост на тази музейна дейност става със специализирането на отдел „Образователни програми” към НГ - Двореца. Под ръководството на Яна Братанова, считано от 2013 г., това е рядък пример за национална институция, която развива специализирана дидактическа дейност в различни възрастови групи – дълго време напълно безплатно. С течение на времето, дейността се разраства и разнообразието от проекти се гради както на засилващия се интерес, така и на сътрудничество със стажанти от Националната художествена академия. След голямото институционално обединение през 2015 г. и откриването на Квадрат 500, образователните инициативи покриват цялата мрежа от филиали, прилежащи към Национална галерия. Към екипа се присъединява Сиана Минева и в тази нова институционална ситуация стартират редица специализирани програми за възрастни и деца от различни възрастови групи. Една от първите такива е тематично свързана с откриването на новата галерия и се нарича „Вълшебен квадрат”. В рамките на четири седмици, децата се запознават с подбрани автори, идеи и периоди, което, предвид технократския  прагматизъм на МОН, се оказва един от малкото шансове за формиране на бъдеща културна публика. Далеч няма да е коректно да изложа напълно песимистична визия във връзка с културната съпричастност на родната общественост, но от друга страна, бих вметнал, че по време на един по-продължителен престой във Франция имах възможност да наблюдавам ежедневно тълпи от ученици, посещаващи столичните музеи. Определено личи, че Франция има дълголетни традиции в това отношение, за разлика от България, където реформите в образователната система настъпват най-често с обратен за изкуството ефект. Последните години това се отрази и на художествените гимназии, в които се наложи да бъдат ограничени специализираните часове, за сметка на странични дисциплини, например предприемачество. В контраст с програмното отчуждаване на децата от изкуството, инициативите „Вълшебно одеяло”, „Рисувай с нас”, „Запознай се със...” и др. последователно надграждат познания, необходими за съвременна художествена рефлексия, която културният зрител трябва да развива от ранна възраст. В противен случай се стига до ситуация, в която през 2018 година абстрактното изкуство продължава да посреща въпроса: „Какво означава това?”.

Давам си сметка, че подобени генерализации не са прецизни, но изхождайки от честата ми среща с най-различни посетители, смея да твърдя, че точно това недоумение е прерогатив на българската общественост. Впрочем, гореизброените образователни програми далеч не са дело на самороден балкански гений, а са утвърдени световни модели, каквито отриваме в най-известните френски и американски музеи. Било то центъра Жорж Помпиду в Париж или МоМА в Ню Йорк, тези практики са отдавна познати и за разлика от нашето, сравнително скоро формирано звено, за постигането на добри резултати там работят големи екипи от хора. Въпреки всички изброени предпоставки, Яна Братанова и Сиана Минева организират много събития, насочени най-вече към подрастващата аудитория - ученици между 6 и 12 години - сред които бих искал да представя на читателите конкретни примери:
- „Запознай се със...” се провежда ежемесечно и среща участниците със световни имена, като до този момент са проведени тематични занятия за Едгар Дега, Огюст Реноар, Анри Матис, Огюст Роден, Пол Синяк, Гюстав Курбе, Жорж Папазов, Жул Паскин, Хенри Мур, Асен Пейков и Бернар Бюфе.

- „Съвременно изкуство за деца” е ателие, по време на което участниците се запознават с идеите на избрания автор и впоследствие създават своя художествена интерпретация на разгледаните произведения. Последното издание се проведе в САМСИ по повод изложбата „Розова светлина” на Аделина Попнеделева.
- „Рисувай с нас” е програма, която се осъществява в сътрудничество с Гергана Табакова и е с практическа насоченост. Целта е сблъсък с техническата страна на изобразителното изкуство, което се оказва особено ценен опит при възприемането на художествените произведения. Често липсата на такава база води до естетическите методи на анализ, които, бидейки по дефиниция философски, завършват без връзка с реалната творба.
-  „Магията на реставрацията за възрастни” свидетелства най-вече за разнообразната публика, която отделът ангажира. Това се оказва една от най-популярните програми, която запознава посетителите с основите на реставраторската специфика.  
Последната програма, за която ще стане дума, се казва „Вълшебно одеяло”. Тя е повлияна от известни австралийски музеи, а от юни 2018 г. е и носител на наградата #ВМУЗЕЯСМЕ на Фондация Америка за България в категория най-добра работа със семейства. Това отличие е показател за реален принос, тъй като се присъжда на организации от всякакъв вид, не само в рамките на специализираните институции. Обръщам внимание, тъй като нейното финансовото изражение е реинвестирано в реализацията на дългосрочен проект - семеен пътеводител към постоянната експозиция на Квадрат 500. Изобщо музейната институция започва да е все по-активна спрямо публиката отколкото през изминалите десетилетия. По този повод искам да допълня, че семейният пътеводител „Вълшебен квадрат“ е фокусиран върху петнадесет произведения от постоянната експозиция на Националната галерия. На фона на грандиозната колекция, екипът е поставил акцента върху българското изкуство, застъпвайки и някои представителни примери от чуждестранната колекция. Сред избраните имена срещаме Захари Зограф, Владимир Димитров – Майстора, Атанас Яранов, Бернар Бюфе, Хенри Мур и др., а за допълнително ориентиране в контекста на експозицията, текстовете към селектираните творби проектират ходова линия, чрез която насочват вниманието към съседни, не по-малко значими автори и творби. Като структура, изданието е организирано под формата на картички в квадратен формат, съдържащи въведение за всеки автор, любопитна фактология и речник с терминология, засегната в текста. На гърба са разположени основните рубрики, свързани с рисуване, писане, отгатване и др., т.е. този нов тип комуникация с музейната среда само завършва заслужената позитивна констатация по повод модернизацията на институционалните политики.
През новата година дейността на „Образователни програми” към НГ продължава вече установената си дейност, а семейният пътеводител ще бъде достъпен скоро за посетителите на галерията. Както споменах още в началото на този текст, отделът базира постиженията си на дългогодишна работа и за разлика от някои по-шумни имена и случки, фактическите дейности, значими за българската култура, се осъществяват именно в това поле на професионална сдържаност.