В скулптурния парк „Илинденци“ неотдавна бе проведена инициативата „Арт лабиринт 2018”, организирана от фондация „Арт център – Илинденци“. Сред участниците в този форум за съвременно изкуство е и Анна Покровнишка, която получи наградата за нови пластични подходи за своя скулптурен обект „Конят“,   който и в момента може да бъде видян в подземното пространство на Мраморния град.

Създаването на арт-обект „Конят“ е инспирирано от спомени, свързани с  личните преживявания на авторката, като в своя замисъл тя се опира и на някои биографични моменти. Неговото осъществяване трае продължителен период от време, като скулптурният обект е реализиран специално за парк „Илинденци“.  Експонирането му там дава началото на проект, чиято основна идея е „Конят“ да бъде показван в различни екстериорни обществени пространства.

Фигурата на коня е изпълнена в естествен ръст, облечена е с попона (покривка или чул за кон) и носи гамаши. Изработена е от фибран, устойчив строителен материал, с помощта на макетен нож. В пластично отношение авторката не се стреми към натурно вярното изобразяване на кон, а търси наивната естетиката в стилизацията на формата. Като краен резултат виждаме  детска играчка - конче, но осъществена в голям формат. Именно тук е и основният замисъл – „Конят”, като детска играчка, е поставен в ситуация на общуване между автор и зрител. Целта е човекът от публиката да бъде насърчен да излезе от пасивната роля на наблюдател и воден от спомените от своето детство и според собствените му възможности за интерпретация на художествения обект, да осъществи непосредствен контакт с него. Интерактивният момент, играта с творбата, спонтанните реакции, дори тактилни такива на публиката, са това, от което се интересува авторката. Тя се надява работата й, веднъж усвоена от зрителя, да бъде осмислена от него и да заживее по свой собствен начин в неговото съзнание.

Приобщаването на арт-обекта към пространството и превръщането му от лично в обществено притежание са в основата на много от работите на Анна Покровнишка. Комуникацията между автор и публика, осъществена чрез непосредственото общуване с художествената творба, разширява възможностите за адекватното възприемане на изкуството от възможно най-широк кръг от хора.