Художникът Владимир Запрянов открива изложба в годината на личен юлибей. Тя не е конципирана като артистична равносметка, но в нея ясно се открояват посоките в творчеството на живописеца. Владо Запрянов е от онези автори, които сякаш нямат възраст. Той е неподвластен на вкусове, моди и времеви претенции. Запрянов следва своя творческа траектория неотклонно. За него изкуството е призвано да отразява реалния свят или да бъде негова алтернатива - своеобразно убежище, място за бягство. Художникът среща тези две "мисии" в творчеството си.

Приоритетни за него средства са: цвета, ролята на контраста, откровеността на посланието, премерената композиция и баланса. Картините му въздействат директно, живо и жизнеутвърждаващо. Това се обуславя от факта, че техният създател е изключително откровен и непосредствен в комуникацията.

От същностно значение за Запрянов е мярката - като начин на предаване на творчектото послание, като общуване, като смисъл. При него всичко е подчинено на онази артистична отмереност, защото не обича крайностите и не разделя пределно и прибързано.Изкуството за Владимир Запрянов е начин да изрази себе си, да извиси мисли и идеи, за да ги сподели. С всяка картина той отправя въпрос към себе си и отправя предизвикателство да даде отговор.

Изкуството му е отворено. То не е забулено в абстрактна недоизказаност, нито в бъбрива натуронаподобителност. Художникът умело открива онази пресечна точка, в която реалното и абстрактното се срещат, за да създадат мистичен, изразителен и жив свят. Свят, който е понятен и привличащ. Творецът се стреми да провокира зрителите - с тематични послания, с познати, но кодирани образи, с топлота на колорит и хармония в композицията. Задавайки въпроси, той премахва ограниченията, стопява мостовете между различните реалности и акцентира на връзката с природата, общуването с Бог, интерпретирането на традициите, вглеждането в пластовете приемственост. Художникът показва вярата си във вечните човешки ценности, но не банално, буквално и парадиращо.

С изложбата "55" в галерията на ОББ Владимир Запрянов ни кани в своя свят. Темите, с които ни среща, са ориентирани към търсене на смисъла, на диалога минало и настояще, към комуникацията и пътеките на корените. В картините му откриваме динамичен прочит на храмове, градове, отломки и сакрални образи. Платната въздействат оптимистично и зареждащо. В тях Запрянов среща натурата с абстрактни послания, в които има живописен разлив и конструктивен смисъл. Проблемът за миграцията, отчуждението, адаптацията и приемствеността е интерпретиран в огнени градове, полетели ята, абстрактни мишени, образни трансформации. Творецът никога не е директен, но винаги е искрен в исказа си. Той проявява афинитет към културната амалгама по нашите земи, не остава чужд и на глобализацията. В цялото смесване на образни системи и трактовки Запрянов остава свързан с ръкотворния, дори сакрализиран момент при създаване и споделяне на произведения.

За него е важен акта на съзидание, редом с личния прочит на реалността, а не циничното изопачаване на факти, образи и събития. Картините на Владо Запрянов носят мимолетна философски уплътнена специфика, но в тях доминира жива изразност и динамичен възглед. Те са подвластни единствено на професионалното владеене на форма и композиция и на удивителното усещане за мярка. А овладяването на мярката е едно от най-важните неща по пътя на всеки художник.