На 6 декември 2018 г. в градската галерия на Димитровград (Сърбия) беше открита изложба на Бранимир Каранович.  Мнозина и у нас знаят, че това един от най-бележитите белградски фотографи и присъствието му в малкия граничен град (по-известен с автентичното си име Цариброд) може без уговорки да бъде определено като събитие. Каранович започва да излага в началото на 70-те години на миналия век и под неговото име стои огромен списък от самостоятелни, групови и международни изложби, както и още толкова престижни награди. От 1978 до 1997 г. Каранович е професор по фотография в Художествената академия в Нови Сад, а от 1996 г. поема същата длъжност в графичния отдел на Академията в Белград.

Ако Каранович бъде определен само като фотограф, който сполучливо „улавя мигове“, то това би било непознаване на неговото минало, което поне наполовина е посветено на изобразителното изкуство и по-точно на графиката. Показателно е, че една от скорошните му изложби се казваше „Без натиск“, т.е. ставаше въпрос за графика, но създадена със средствата на цветния фотопроцес и без използването на преса. Така той умишлено застава в една междинна позиция, която най-вероятно е позицията на съвременния художник, който използва средствата на фотографията точно така, както би използвал и всяко друго изразно средство. От друга страна, неговите фотообрази са толкова убедителни и в концептуален, и в технологичен аспект, че биват приети добре както от съвременните художници, така и от дружествата на професионалните фотографи.

Изложените в Димитровград фотографии са от серия, в която образът сякаш не се нуждае от допълнителното пояснение, за което традиционно се грижи табелката със заглавието. Преднамереното съсредоточено  търсене на парадоксални ситуации (или пък тяхното скрито режисиране) води до създаване на творби, в които иронията най-често е леко стряскаща. Например рекламният и облечен в сватбена рокли манекен е без ръце и е затворен в абсурдна стъклена конструкция, а в друга фотография виждаме как анонимен собственик на автомобил „Застава“ е монтирал на предния капак метална еблема с бившия югоръководител Тито.

На откриването на изложбата присъстваха представители на ателието по фотография в Националната художествена академия в София, които отправиха покана към професор Каранович за изложба в България. Кой знае, това може да е началото на обещаващо сътрудничество между софийската и белградската академии и в областта на фотографията.