Хладен декемврийски ден на отиващата си 2018 година. Близък приятел ме завежда в „Томас и Валиенте Арт Център“ във Фуенлабрада (Мадрид).

Безпрецедентна инсталация – 365 + 1 изображения, представени във формат 1.12 х 1.40 м, 8 години работа, 120 модела, екип от 300 души и личната визия на фотографа Еухенио Рекуенко.

„365º“ е може би една от най-забележителните фотографски изложби в историята, най-амбициозната, без съмнение.

Тишината на пространството ти позволява да потънеш в един сюрреалистичен свят, който вместо отговори задава въпроси – 365 въпроса върху абсурдността на собствените ни фантазии и действия.

 

Рекуенко, подобно на Кортасар, е пожелал да изобрази въздуха, видимата интензивност на пространството, дори когато то е празно и героят не е активен, но е уловен в миг от собствената му история. Това задава въпроси, чрез чиито отговори зрителят довършва историите, разгънати пред очите му.

Фотографиите, които изглеждат като взети от произведение на Тим Бъртън, имат фантастичен и сънлив въздух, приказка. Кой не е мечтал за някой от тези сценарии? Всеки фотос разказва една магическа история и заради кинематографски стил, и театралните сценарии, мнозина могат да помислят, че това са сцени от филм.

 

Размахът е колосален...

 

... както и рекламата... Фасадата на сградата „Испания“, на Plaza de España в столицата, бе покрита с най-голямото изображение на света, заснето с мобилен телефон, 5500 квадратни метра, като част от проекта „365º“.

 

„365º“ са сферата, в която Рикуенко затваря зрителския интерес - в едно пространство (стая), история, преживяване – на персонажа и на  зрителя.

Гротескният сюрреализъм освобождава авторското му мислене, за да илюстрира възхода на социалните мрежи, затоплянето на климата или възхода на Тръмп на власт, но и изкуството на Едуард Хопър, смъртта на Лейди Ди, 9/11, стъпването на човек на Луната, Втората световна война, имиграцията и дори сянката на Лъки Люк.

 

Зрителите са поставени в тъмно пространство, за да останат насаме със светещите пана и със собствените си усещания и мисли.

Еухенио Рекуенко изучава изящни изкуства (завършил е живопис в Мадридския университет „Комплутенсе“), но скоро разбира, че рисуването не е неговото поприще и решава да се специализира в модната фотография и рекламата. Работил е за списания като Vogue, GQ, Madame Figaro, Kult, Vanity Fair, Telva и мн. други, както и в рекламни кампании за марки като Yves Saint Laurent, Nina Ricci, L'Oreal, Diesel, Wilkinson и Loewe. Той е автор на известния анонс на Loewe, „Може би, може би, може би", както и на рекламната кампания „Нина" на Nina Ricci, сюрреалистичен сценарий, в който едно момиче трябва да изкачи огромна планина от ябълки, за достигне аромата.

 

„365º“ е само върхът на айсберга от творчеството на Еухенио –разсъждаващ върху обкръжаващото, той трансформира тематично своите моментни интереси през призмата на живописната съдържателност. Познанията му върху изящните изкуства оставят отпечатък върху неговата фотография, без значение от жанровия изказ. Критици „откриват“ влияние от Пикасо и Тамара де Лемпицка, но това „влияние“ е сведено само и единствено до възхищението на автора от размаха и свободата на съвременното изкуство - той създава неподражаем и уникален стил и почерк.

След Ман Рей, фотографията и живописта вече категорично, творчески и естетически, се „преливат“. Фотографията става все по-абстрактна, а живописта - по-фотографична. Забелязва се тенденция за самоопределянето на отделния автор вън от контекста на критическото определение, извън определените професионални, социални и др. норми. Колкото и консервативно да звучи, изкуството се променя само и единствено формално – в същността си посланията, чиито проводник то се явява, остават непроменени.

 

Абсолютното доказателство за това е творчеството на Еухенио Рекуенко. Творческите му търсения преминават от реплики на антични и класически сюжети през „разсъждения“ върху естетиката на смъртта, еротиката, граничеща с порнографията, фентъзи и приказни сюжети и класически модни проекти.

 

Различни в еднаквостта, фотографиите на Рекуенко, издават творческата му нетърпеливост да изпробва възможностите си в понякога крайно противоположни сценарии и жанрове. Достатъчно е да се вгледаме в портрета на „холандското“ момиче, умъртвяваната от Любовта мъченица, „репродукцията“ на гръцкия фриз или сериите „Версай“ и „Muertas“.

„Muertas“ (исп. „Мъртва“)– „... и същевременно имаше нещо, което може би обясняваше защо картината е поставена отделно от другите в последната стая... позата ѝ – падналата край тялото лява ръка, леко приведеният торс, отпуснал тежестта си върху невидимия лакът, опрян на масата. Тази жена беше мъртва... смъртта, като кулминация на тишината, на самотата на къщата и нейния персонаж, на всяка една от масите, и сенките, и галериите.“

 

Смъртта, запечатана в „моментния“ кадър, сякаш противопоставя природата на особената естетика и красота на формата, и същевременно характерния колорит на недоекспонирана полароидна плака... специфична тъмнина и тишина на момента. Еухенио се проявява като един властелин на светлината, чрез която на моменти „вкарва“ зрителя в епицентъра на действието на своите сюжети, в други случаи вниманието е изнесено извън светлата част на мизансцена.

 

С чувствителност към светлина и тъмнина, концепция и драма, неговото творчество напомня, а може би достига, великите майстори на испанската класическа живопис като Гоя, Ел Греко и Зурбаран.  

 

В „Порно“ второстепенните роли се превръщат в главни, светлите петна сякаш провокират зрителя да измести поглед от тях и да се съсредоточи в „тъмната“ страна на сцената – така сюжетът е изместен от реакциите -  реакции нормални, предвидими, неделима част от „скритото“ ни ежедневие или фантазиите.

Еухенио премахва дистанцията между съдържанието и зрителския прочит – фотографията се слива с наблюдаващия и отразява като огледало неговите проблеми. Този подход артистът определя така: „...Той идва от позицията на изиграване (на сюжета, бел. авт.) и като зададен въпрос към зрителя (изнесен) от вътрешната страна на снимката „навън“. ...Те са отражение на вътрешна нужда; не е стилистична формула. ... Този поетичен свят се отваря само когато погледнем реалността по различен начин: понякога с оптимизъм, представящ по-добри светове, а понякога и с критика към онова, което ни заобикаля, но винаги се опитваме да не бъдем експлицитни или обидни към образа. Важни и трудни неща могат да се кажат от красотата и нежността.“

Рекуенко ни вменява собствените си разсъждения и фантазии - всеки един от нас трябва да признае, че поне веднъж в живота си си е задавал въпроса какво би се случило, ако принцът бе подминал замъка на Спящата красавица или ако Червената шапчица се бе сприятелила с вълка... Еухенио споделя размишленията си с нас.

Той прави това скрит зад камерата: „... камерата може да бъде предпазна мярка за свободно сливане на много неща, за които като цяло не смееш да говориш. И когато пътувам с нея, тя е като щит, който ми позволява да вляза в най-неочакваните ъгли, както и в тези, които никога не бих могъл да намеря. Тя дава много доверие.“

 

Работейки по комерсиалните си проекти, Еухенио Рекуенко не пропуска да отдаде (волно или неволно) почитта към великите си предшественици, като например Пикасо (чиито фотографски прочит бе показан по-горе) или Хосе Мартинес Санчес.

 

Така, завъртайки се в сферата на Еухенио Рекуенко, отново се връщаме към изходната точка на неговите „365º“.

Изкуство, мода, кино, екология, технологии, наука, религия. От всичко това, за историята на 20-ти век, за общите места или за абсурдността на собствените ни действия.

 

"365º е визия за света на последните 40 години. И аз експериментирам върху идеята, че това, което е наоколо ви дава улики, и го правя така, че вие да измислите историята. Мисля, че това е красивото нещо, да поканя въображението на зрителя да лети. И тогава има подробности, които правят снимките да имат втори и трети живот, че не винаги виждате едно и също нещо."

 

Тази философия лежи в основата на всяко едно от изображенията в този проект, в който позоваванията на настоящето са очевидни, въпреки че никога не изоставят ореола между мистериозното и тревожното, което присъства в цялата му работа.

 

Всъщност, във всяко от изображенията се споменава известността, онази известност на факти и събития, която вие вече знаете, може би не на същото ниво, а историята... историята, която се разказва е и вашата, и мястото, където се случва ви е познато, макар да осъзнавате, че това е кутия с почти четири метра височина, повече от два и половина широка и дълбока, с малък прозорец, през който пристигат външни стимули и в който, понякога, след няколко дни работа е монтирана на всяка една от снимките на изложбата – снимка от вашия свят.