Росица Гецова е визуален артист с оригинален подход и ярка фигура в българското съвременно изкуство. Нейните изяви неминуемо попадат в контекста на работата ѝ като арт директор на галерия „Аросита” и навеждат към съпоставки с представените от нея автори. Това, което отличава Росица Гецова от други артисти обединяващи художествени медии в концептуална рамка, е характерният изказ на психологическото пространство, реагиращо към новите процеси в съвременната култура. Изследваната територия е тази на бързо променящия се технологичен свят, информационното общество, неговата пренаситеност с образи и нарастващия, необозримия, плашещ хаос.

Изложбата „Everything Will Be Alright/ Всичко ще бъде наред” в галерия „Сердика“ представя работи създадени през последната година, съсредоточени върху съвпаденията и синхроничностите, които са разбрани като проява на психологическото пространство във външния свят. В този план следва да бъде разбирано заглавието на изложбата.

„Всичко” е дума, която означава оптималния обем на човешката представа за свят и Росица Гецова я интерпретира в езика на дигиталните рисунки, плексигласовите кутии и видеото. В тях се наслагват и структурират елементи, които напомнят, че каквото и да се случва, независимо дали ни харесва или не, дали настъпва забързано или забавено, във физическия свят или в информационната мрежа, то е в сложна взаимовръзка с всичко останало, и дори да ни се струва хаотично, то е на точното време и място. Фините баланси и многозначните детайли са интерпретирани с изследователско любопитство, изолирани са зад плексигласови плоскости, разчленени и съединени, мултиплицирани, наслагвани, сгъвани, покривани с акрил, туш,  флумастер и дигитален принт, композирани, и свързани със силикон. Концепцията на изложбата и намерения изобразителен код попадат в една от големите теми на психологията на изкуството.

В своята книга „Скритият ред в изкуството. Изследване върху психологията на художественото въображение” Антон Еренцвайг изследва артистичното творчество от психоаналитична перспектива и се фокусира върху несъзнавания първичен процес[1]. В този етап образите са неразчленени, преливащи и смесващи граници сякаш плуващи в гигантски океан. Еренцвайг твърди, че струпването на фрагментирани образи и концепции изисква недиференцирана структура в матрицата на възприятието. Тази матрица не съдържа вторични гещалти и схеми, които редуцират необозримия визуален хаос в света: „Недиференцираната матрица технически далеч превъзхожда тясно фокусирания съзнателен процес, дори и само за това, че нейният по-широк фокус може да осмисли серийни структури независимо от техния ред във времето и пространството”[2], отбелязва Еренцвайг. Точно тази недиференцирана матрица е овладяна и интерпретирана в работата на Росица Гецова и ѝ позволява да трансформира гигантския потоп от образи като запази сложните взаимодействия, смесвайки различни медии и техники.

В големия формат ритъмът преминава през няколко пласта повърхност, елементите се мултиплицират, наслагват и смесват, а в средния и малък формат отношението между повърхностите и материалите се усложнява, и поражда пространство. Неовладяният хаос на житейския поток и действието на недиференцираната матрица навлиза в произведенията по две траектории. Някои елементи идват от миналото като остатъци от стари произведения, но търпят художествено преосмисляне. Росица Гецова се вглежда в техните детайли и ги интерпретира като следи и улики, които е оставила непреднамерено. Тези елементи добиват смисъла на знаци, кодирани като следи на несъзнаваното в общата изобразителна схема. Втората траектория на нахлуващите образи преминава по снимките, които тя взима от своя личен албум. Във фотографския материал липсва тематична обособеност. В поредицата „Всичко ще бъде наред“ се вграждат части от снимки на цветя и клони, а във „Венеция“ се вгражда Моста на въздишките. Детайлите са мултиплицирани в дигитални принтове, които внасят математически ред, но софтуерната обработка и рисунките с туш го превръщат в част от по-сложна организация. Плексигласовите кутии съдържат насложени повърхности и нагънати принтове и функционират като възможни модели на свят, осмислят този нелинеен ред като космос. Заемането и кодирането на конкретни събития от живота поражда визуални капсули на смисъл, които сгъстяват психологическото пространство в произведенията.

Така изложбата „Всичко ще бъде наред” пренася недиференцираната матрица във визуална схема. Съсредоточаването върху детайла и овладяването на оптимален обхват в океана от образи поражда напрежение, и противоречие в разбирането за ред. Поставена е амбивалентната ситуация на съвременния човек, която отразява мисълта на Еренцвайг, че: „тясното съдействие между прецизно фокусирания разсъдък и почти тотално неразчленената интуиция, е направило нашето време толкова богато на креативност, едновременно в изкуството и в науката.”[3] Такива са и световете затворени в плексигласови кутии. Еренцвайг отбелязва, че за да създаде ред в хаоса, ученият взима елементи от фрагментарния свят, често подбира несъвместими неща или изгражда концепция спрямо някое общо качество. Изследователското любопитство на Росица Гецова следва този подход, но дава художествена интерпретация на това, което назоваваме „елемент” и „общо качество”. Тяхното свързване развива плътността на пространството, която е една от големите теми в изложбата. Пространството във „Време“ е отворено и леко, в „1Q84 две луни Харуки Мураками” се затваря и сгъстява, а във „Венеция“ достига краен предел на плътност и наситеност. Тези няколко визуално кодирани светогледни модела осмислят космоса в древния смисъл на ред, но тук редът е нееднозначен, възникнал като художествено дело на човекът творец, вплетен в информационната мрежа и боравещ с новите технологии. Силиконът е основен материал в обектите, съединителна тъкан между повърхността и пространство. В посочения концептуален план този прозрачен материал дава изказ на психологическите мрежи и възли, които невидимо се преобразуват в зони и точки на изобразителен смисъл. Видеото „Everything Will Be Alright” съотнася плътността на нетрайното и подвижно пространство към абстрактния бял куб, който се движи с магически и игрови ход, и поражда безкрайното разнообразие на житейската поредност.

Росица Гецова кодира недиференцираната матрица в специфичен език, който изисква от зрителя също да навлезе в този психичен процес. Плексигласовите кутии налагат дистанция и са мълчаливо затворени за перцептивни шаблони и обобщения. Повърхностите се отварят единствено с индивидуалното усилие в откриването на нови взаимодействия и се превръщат в източник на необичаен познавателен опит. Затова и моделите на космос във „Всичко ще бъде наред” освобождават зрителя от страховете изпитвани към хаоса.

 

[1] Ehrenzweig, A. (1993 / 1967)  The Hidden Order of Art  A Study in the Psychology of  Artistic  Imagination. London: Weidenfeld& Nicolson

[2] Ibid, 261

[3] Ibid, 129