През октомври в Софийския арсенал – Музей за съвременно изкуство САМСИ беше открита новата изложба на Аделина Попнеделева, озаглавена „Розова светлина“, която е третата изложба от проекта „Автобиография” в програмата на музея за документиране на съвременното изкуство. Експозицията събира ранни и емблематични нейни работи (инсталации, пърформанси, фотографии), като „Симптом”, „Алхимия”, „Нирвана” и много нови произведения, създадени специално за пространството на музея и разкриващи промените и развитието на медията като начин на изразяване в изкуството. Независимо от нея обаче, признава авторката, когато твори, човек винаги разкрива себе си и своето отношение към света.

„Розова светлина“ изследва темата за жената, ролята ѝ в изкуството в миналото и днес, както и социалните стереотипи около нея. Изложбата е и за надеждите, високите очаквания, разочарованията, провалите. В интервю пред БНР авторката коментира идеята зад заглавието и споделя, че то олицетворява връзката между материалното и духовното. „Свързваме светлината с духовното, но според съвременните представи на физиката тя има и материален характер. Розовият цвят пък асоциираме с женското, сладникавото, с плът, материя, еротика.“ Той може да бъде забелязан още с влизането в залата и светещият в розово неонов надпис, който гласи: „Не очаквайте прекалено много от края на света“. Думите всъщност са буквално взети от улицата – били са част от графити в столицата, а темата отново кореспондира с тази на изложбата. Самата работа е противоречива, както сама казва Попнеделева, защото розовата светлина дава някаква надежда, позитивизъм, носи идеята за ново начало, но всичко това изчезва, когато човек прочете надписа: той прави точно обратното – сваля ни обратно на земята, уверява ни, че очакванията ни са прекалено високи.

Коментирайки автобиографичния елемент в изложбата, авторката споделя, че е избрала работите, които характеризират нея и творчеството ѝ най-добре. Отново се връща към темата за надеждите, говорейки за един автопортрет, част от експозицията. В него тя е изобразена на 4-годишна възраст, с учебник по френски под ръка. Творбата говори за вижданията и очакванията ни за бъдещето, които често биват срещани с разочарования.

На въпроса колко и дали въобще се е променила като артист от 90-те досега, Попнеделева признава, че, за добро или лошо, все още я вълнуват същите екзистенциални, психолочески и социални теми – взаимоотношенията между хората, отношението им един към друг, проблемите, с които се сблъскват и метаморфозите, през които преминават. „Опитвам се да работя между етиката и естетиката, като търся баланса между тях“, казва Попнеделева пред БНР. Като голям елемент в изложбата участва и времето – то разкрива развитието на авторката като художник от 90-те до днес, особено имайки предвид, че изложбата е автобиографична и един вид ретроспективна. То присъства във всяка работа, то представлява самата документация. „Чрез образи се опитвам да ситуирам времето, в което съм живяла“, признава художничката и споменава едно от по-новите си произведения, наречено „Блян“, което също може да се свърже с темата на цялата изложба, а именно връзката между духовно и материално. Произведението изобразява пеперуди, накацали около локви с кал. За Попнеделева калта символизира точно материята в най-буквалния възможен смисъл, а пеперудите обикновено се асоциират с ефирност, грациозност, красота, съвършенство или дори крехкост. Оказва се, че две неща, които на пръв поглед не могат да съществуват заедно и са несъвместими, всъщност имат моменти, в които са свързани в една обща реалност.

Изложбата в САМСИ припомня и ранни пърформанси на Аделина Попнеделева, като „Симптом“ например, проведен в галерия „Ирида“ с участието на Венцислав Занков. В него художничката е част от психотерапевтичен (но публичен) разговор. Признава, че във всеки пърформанс има някаква спонтанност, защото, за разлика от театъра например, тук няма репетиции. Точно така е и в „Симптом“, в който тя не знае какво ще я попитат, не предполага каква ще бъде реакцията ѝ. Точно това прави произведенията толкова истински, искрени, човешки, без фалш или престореност. Любопитното е, че след този пърформанс мигрените, от които Попнеделева по това време страда от 35 години, ѝ минават веднъж завинаги.

Авторката повтаря пърформанси в различни контексти, с различни елементи – точно заради спонтанността те никога не са еднакви, винаги присъства някакъв момент на  изненада. В момента например ѝ предстои да направи пърформанс във Виена, който не е правила от три години. Той ще бъде част от изложба, посветена на известния австрийско-британски философ Лудвиг Витгенщайн.

Друг важен въпрос, засягащ всеки артист, е свързан с публиката – как се е променила тя в последините години? По какво се различава от 90-те до сега? Как е възприемала пърформансите и въобще изкуството и хората тогава и сега? „През 90-те години повече се е разчитало на изненадата, шока и провокацията, докато в момента публиката е по-информирана, по-очакваща, по-изискваща. Сега хората имат предварителна нагласа за това какво ще видят. Не винаги артистът провокира, понякога е обратното“, коментира кураторката на изложбата Надежда Джакова. Според нея в днешни дни е по-трудно зрителят да бъде „разтърсен“ от нещо и навярно е права. В съвремието граници не съществуват, шокът и изненадата не се постигат лесно, всеки артист е правил какво ли не с цел популярност и слава – неща, които най-вероятно са били по-ценни през 90-те.

Какво усещане носи розовата светлина на Аделина Попнеделева? Дава ли тя лъжливи обещания или просто представя съвремието по един реалистичен начин? Изложбата ѝ изследва теми, актуални и болезнени и до днес, и разкрива скрити метафори. Може би не всичко е захаросано, понякога няма светлина в края на тунела и няма смисъл да слагаме измамните розови очила. Да бъдеш в крак с времето не е лесно, но е постижимо. Просто не трябва да очакваш прекалено много от края на света.

Изложбата „Розова светлина“ в Софийския арсенал може да бъде разгледана до 2 декември 2018 г.