Василен Васевски е познат на публиката у нас чрез изявите в България през последните години и разбира се, разнообразната артистична дейност в Чикаго. Скромен човек и талантлив творец, той не спира да задава въпроси за присъствието и отсъствието, за статута на духовността, за принадлежността към общности, земи, култури.

Преди да премина към изложбата „НЕ/възможното завръщане“ в "София - галерия за съвременно изкуство" и проблематиката, която тя носи, считам за нужно да разкажа малко повече за художника.

Василен Васевски е роден през 1969 г. Той завършва първия етап от професионалното си образование в художествената гимназия в Сливен. След това се насочва към специалност „Живопис” на Националната художествена академия, където се дипломира през 1997г. Оттогава художникът работи в сферата на преподаването, като неизменно следва и собствения си път на творец. Една година преподава в художествената гимназия в Сливен, а през 2000 г. заминава за Съединените щати. В периода 2001-2003 г. преподава рисуване в Indiana-Purdue University във Форт Уейн, щата Индиана, а от 2003 г. преподава дизайн, рисуване и цветен етюд в Арт институт в Чикаго, щата Илинойс, САЩ. Василен Васевски е професор в Илинойския университет за изкуство, Чикаго, САЩ и е един от участниците в изложбата „Толкова близо, толкова далече” през 2014 г. Художникът участва в щатския художествен живот, като редом със свои изложби се включва и в кураторски екипи и журита. Този факт допринася за пълното му интегриране в художествената реалност.

В контекста на поставянето на творчеството на Василен Васевски между България и Съединените щати е важно да се осмисли неговата концепция за живописта. Тя дава отговор как творчеството му се превръща в наднационален диалог между различни етнокултурни общности и разнородни социални системи. Василен не поставя граници. В тази изложба оживява представата му за свобода - тази свобода, която прави възможно и невъзможното завръщане.

Василен Васевски интерпретира изкуството като вид комуникация. Нещо повече, той го възприема като инструмент за универсална комуникация. Той счита, че ключът е изкуството му да достигне до съзнанието и до сърцето на зрителя, все едно какъв е по народност, се крие в отразяването на универсални човешки състояния. Доказателство в тази посока са неговите творби. Посоката в неговото творчество е плавна. Ако проследим произведенията му, ще видим, че те имат сходен визуален код и емоционален заряд. Това е на пръв поглед. Когато задълбочим анализът, виждаме, че Василев Васевски изгражда концепцията си върху три основни опорни точки, пречупени към вече явния афинитет към синтез и лаконизъм. В тази изложба художникът внимателно е подбрал различни творби. Подобни като изразност, те са разнообразни като носители на семантично послание. Възможно е през призмата на цялостното му творчество да бъдат открити идентични или по-скоро сходни творби. Ако ги интерпретираме от друг ъгъл, пред вид авторовата мотивация, тези качества са начин за постигане на универсалност.

Художникът се изявява в областта на натюрморта, пейзажа и абстракцията. Дефинирането на тези жанрове се свързва и с определението на Василен за това, какво е обект на изкуството му. Той отстоява артистичната си позиция, че всяко преживяване, състояние или усещане, всеки елемент от обкръжаващата ни среда може да бъде обект на изкуство. За художникът е важно е да се открие онзи ъгъл на тълкуване, който превръща елемент от реалността в артефакт. Същността на изкуството според Василен Васевски се  предопределя от ъгъла, под който творецът и зрителя гледат на нещата. Това е опорната точка на комуникацията, която художникът залага като гаранция за универсалното въздействие на платната си и в тази изложба.

Художникът гравитира изцяло към съпоставянето на синьо и жълто/охра. Синият цвят (според него) излъчва тайнствеността и духовността на света, зеленият е носител на свежестта и спокойствието, а топлотата на охрата въздейства земно, жизнеутвърждаващо, хармонично. Тези колоритни хармонии, макар и базирани на априорно заложен контраст са нежни, дискретни, леки. В тях метафориката е заменена с плавни, колоритни преходи, с желанието за преодоляване на пречки и духовна свобода. Те носят статичното очакване на уловен съзерцателен миг и отразяват концепцията на художника, според която той счита, че най-подходящата техника да изрази замисъла си е маслената.

В произведенията на Василен няма бъбрив детайл. Те нямат сюжетно повествование, а синтезиран мотив. Те представляват сгъстено състояние, емоционална концентрация, ориентирана към съзерцателно спокойствие, скрито зад затворените очи, запечатаната усмивка, притихналия пейзаж. Художникът не акцентира на контраста. Той съсредоточава вниманието си върху композирането на платното, което също е подчинено на идеята за тоталния синтез като ключ към универсалното начало. Василен Васевски запълва голяма част от пространството с едри като мащаб визуални обекти. Нерядко се обръща към абстракцията, но тя е инспирирана от конкретен образ в природата, без да губи окончателно връзката си с нея. Той търси абстракцията дотолкова, доколкото тя му дава свобода, но в рамките на комуникативната, разпознаваема и „разчитаема” художествена образност. Изразява се лаконично. Той обозначава онова, което иска да изобрази с ясно намерение да внуши на зрителя определен набор от емоции и да провокира положителни чувства.

Художникът проявява подчертан афинитет към фрагментиране на изобразеното. Често прибягва до неочакван срез – така зрителят търси останалата част от картината, смесва абстрактно и конкретно, изобразено и въображаемо и незабелязано се включва в диалог с твореца. По този начин художникът си осигурява възможност за комуникация. Зрителят сам завършва картината за себе си. Художникът само насочва потокът от мисли в дадена посока, която зрителят избира да следва или да промени.

Произведенията му преминават през изложбените зали на различни страни. Като творец той общува със зрители от различни култури и трябва да се съобразява с възможността да провокира разнородни смислови пластове във всяко съзнание. Той намира пътя към зрителя в избора на балансиран, прост и синтезиран образен език. Пространството за него е условна среда, в която поставя отделни обекти. В платната му няма пространствена дълбочина, подчинена на цветовъздушната перспектива. Фигурата и обкръжаващата я среда са равни. Той обича симетрията, равновесието, хармонията в композиционното построение на паната си. Това е пласт не само от творческата, но и от чисто житейската позиция художника, който залага на равноправието, на взаимодействието между култури и общности, на сближаваща роля на изкуството и на възможността да бъдеш там, където искаш. Платната му овеществяват позицията му, че изкуството е преминаване през времето и пространството. Наситени с пластове емоции, те очертават безброй траектории за отключени размисли през призмата на посланието "Отворете ума си... Животът е пътуване на духовно пробуждане".