Андреа-Филипа Зидарова

През месец юни в галерия „Академия“ се откри изложбата „Граница на фотографското“ с куратори Лиляна Караджова и Иван Кюранов. В експозицията са включени работи на 12 автори (Ангел Коцев, Борис Янев, Ванеса Лу, Велина Кокалова, Иван Богданов, Ивона Начева, Йоана Ангелова, Калоян Богданов, Камелия Магунска, Лиляна Караджова, Михаела Михайлова и Ребека Оссес), завършили магистърска програма „Фотография“ на Национална художествена академия от 2011 г. насам. Проектът изследва разширеното поле на фотографията (концепция, развита от Джордж Бейкър) и връзките ѝ с науката, средствата за комуникация и практиките на ежедневието. В интерпретацията си на поставената тема, участниците използват различни техники и подход. Събитието е част от програмата на Месец на фотографията 2019.

„В тази изложба се опитахме да създадем една въображаема карта на фотографското“, споделя Лиляна Караджова, която също участва в проекта със своя работа, озаглавена „Капсули на смисъла“. „Тънките вертикални линии между кадрите на филма са интерпретирани по аналогия с идеята за текста и „четенето между редовете“. 360-градусовата ротация на хоризонта обхваща дължината на 35-мм филм“, пише тя за своята фотография, изобразяваща морския хоризонт, който прераства във форма на живот - миди на брега. Темите, които изследва, отново са свързани с въпроса за границите – между небето и земята, между конкретно и абстрактно, илюзия и реалност.

Интересна е работата на Ивона Начева, озаглавена „История от моя живот“, която представлява голям автопортрет, състоящ се от малки кръгли снимки, като всички те са покрити с бъбъл рап, а до фотомозайката е закачена и лупа за посетителите. Авторката сравнява пукането на балончетата, всяко от които запечатва даден момент или случка, с излизането от зоната на комфорт. Ангел Коцев пък показва отпечатъци от лица на хора, възпроизведени чрез медията на фотографията – портрети без идентичност, изображения в противовес на заобикалящия ни реализъм, както ги нарича. Бори се срещу грубостта на съвремието и на рекламната фотография – билбордове, плакати, изображения, създадени с единствената цел да привличат внимание. В работата си той отнема от физическата същност на лицата, за да съхрани духовната.

В своята работа Велина Кокалова засяга разнообразни теми – нормите за красота и мода, връзката между фотографията и живописта, между минало и настояще /в случая между японската манга-анимация (аниме) и влиянията от Ренесанса и Барока/. Михаела Михайлова представя фотография върху коприна. Подобно на работата на Лиляна Караджова, тук морето също се явява като основна тема, а в заглавието има игра на думи – „Sea Me“. Творбата внушава чувство за движение, за поредица. В работата на Калоян Богданов се сблъскват представата за реалността и реалната истина, идеята и действителността, идеята и физическия обект. Ванеса Лу пък показва инсталация от много снимки (автопортрети), която носи латинското заглавие „Eadem mutata resurgo“, което може да се преведе като „Макар променен, се издигам отново същият“ или „Издигам се отново, променен, но всъщност същият“. Може да се каже, че тук отново става въпрос за сблъсъка между духовно и материално, между вътрешно и външно.

Изброените имена досега са само малка част от авторите в изложбата, като може би ги характеризира една дума – свобода. Те разчупват границите, като доказват, че това изкуство въобще не е по-ограничено от живописта, скулптурата или графиката, например. За това говорихме и с куратора на проекта Лиляна Караджова. Има ли свобода във фотографията, имайки предвид, че тук авторът е малко или много зависим от фотографирания обект? „Има, но това е един различен вид свобода“, отговаря тя. Това можем да забележим и в работите на 12-те участници в изложбата. Творецът е този, който сам си поставя ограничения, не заобикалящата го действителност. А в процеса на работа точно това трябва да се избегне. Авторите тук не са част от „масата“ и нямат подражателно поведение, както казва самата Караджова. Може би прекрачването на границата, водещо към нещо ново и към обогатяване на професионалния опит, е цел, която те постигат без да го осъзнават. В свободата и смелостта си те са най-искрени, а смесването на различни видове изкуства, медии и техники само може да помогне за тази цел.

С Лиляна Караджова разговоряхме за актуалността на фотографията. Информация се възприема най-лесно през снимки, а и много често се отнасяме към тях силно емоционално, тъй като това е и начин да съхраним миналото си. Коментирайки отношението ни към фотографиите днес, в друго свое интервю тя казва: „За да породи потоп от споделяния и харесвания, една снимка трябва да има внезапно въздействие, което дисквалифицира цели жанрове, чиято красота е в нюансите и скритите детайли.“ Радваме се, че в изложбата „Граница на фотографското“ тази красота определено е съхранена и присъства.

Може би именно в маргиналния характер на фотографията се състои нейното богатство. „Фотографията е разделена между онтологията и социалната употреба, между дискурса и документа, между денотацията и конотацията, семиотично е зависима от надписа и от архива, търпи естетическа организация в поредици и става наративна. Единна история и теория на фотографията никога не е съществувала, а през последното десетилетие тази област се разраства, ревизира и надробява до непознаваемост. В настоящия момент това е може би медиата с най-комплексна характеристика“ – това пише Караджова в текста, съпровождащ изложбата. Фотографията, която е в процес на постоянна трансформация, е поредното доказателство, че всяко изкуство е живо и се променя заедно с творците, които го изграждат. В текста към своята работа, Ребека Оссес, още една от участничките в изложбата в галерия „Академия“, пише: „Границите са невидими, но съществуващи.“

Всичко това като че ли навежда на въпросите: Невидимото истинско ли е? Веднъж открил границата, творецът трябва ли е да я премине? До какво води това? За отговорите може би ще трябва да дочакаме до следващата изложба. А какво по-вълнуващо от очакването?

​

снимки: архив на НХА