Съвременният плуралистичен подход в разбирането на изобразителното изкуство дава своите отражения и в противовес на праволинейната, манифестираща програма на модернизма, Атанас Ташев представя специфична комбинация между авангардно повлиян художествен израз и диалогична формулировка на посланието. С други думи, представената живопис включва някои ключови естетически акценти на модерността - например красотата на индустриалния Франкенщайн, но без канонизираща манифестация или обременяващ зрителя императив, какъвто пример откриваме при Маринети и футуризма, а по-късно и в индустриалния пейзаж. Вместо това, авторът оставя свободно поле за дискусии върху определена от него визуална провокация. А именно, социално-политическите проблеми са кардиналната посока на изложбата, като провокацията бива претворена чрез алегорични образи – било то на контрабаса, машините или на самолета – авторът дава възможност за субективен размисъл над общовалидни въпроси. В тази връзка, отнесено до личната интенция на художника, той споменава „ликвидираните” интелектуалци през изминалото столетие в лицето на Гео Милев, Райко Алексиев и др., като един от множеството проблеми, присъстващи в съзнанието му, работейки по изложбата. Тук е важно да отбележа, че интенционализмът по никакъв начин не бива да се превръща във формула за възприемане на произведенията, именно поради дискусионният характер на изложбата. Със същото намерение Атанас Ташев въвежда визуални знаци и дава достатъчно красноречив пример с „лостовете” и тяхната двойствена символика – обект на естетическо любопитство и в същото време препратка към „лостовете на властта”. Друг пример са реактивните двигатели, които засвидетелстват както фаза на цивилизационен прогрес, така и могат да се свържат с красотата на машината, или дори да изградят демографска метафора чрез образа на самолета.  
Още казано, от една страна препратките се отнасят до естетическата специфика на обектите, а от друга - задават по-генерални въпроси:  „(…) интерпретирайки обектите като алегории, ще породи размисъл за човека, смисъла на съществуването и цивилизацията”, споделя авторът.
Въпреки различните сюжети, картините са организирани в серии и както при повлияните от индустриалната естетика, така и при серията музикални инструменти, можем да забележим особена автентичност на тези двоични връзки. Атанас Ташев е реализирал своята провокация като е изградил произведенията си в един добре познат за региона експресионизъм, стилово повлиян от предходното поколение български художници. Прецизно тълкувано, това сходство не е пар екселанс конституиращо, защото картини като „Кои са играчите? I”, „Кои са играчите? II” и „Шестцилиндров”, въпреки своята подчертана монументалност, по-скоро носят изграден с годините, типичен за автора художествен почерк. Това е и причината да не влизам в конкретизация, тъй като развиването на тези стилови нюанси ще отвлече фокуса от все пак по-същностните за творчеството на Атанас Ташев елементи. Въпреки това, масивните, дори геометризирани обекти изиграват важна роля за търсената провокация, особено днес, когато перцептивното въздействие може да бъде постигнато не само с концептуален, а напротив - все по-успешно с характерен визуален подход.

Изложбата се откри на 25.10.2018 г. в софийската галерия „Райко Алексиев” и продължи до 10.11.18 г.