Получих покана от Тереза Зиковска да направя изложба във Варна за нощта на музеите и галериите. Предложих й да споделя поканата с млади художнички, някои от които още са студентки. Радвам се, че Тереза прие идеята и така се озовахме в „ Градината на изкушенията“.

Изложбата е кураторски проект, който събира творби на млади художнички, които са в началото на своя път. Някои са  завършили бакалавърска или магистърска степен на НХА преди една година, други са пред дипломна защита.

Изборът ми се базира не само на техния талант и интересни идеи. В работата си художничките са стигнали до темата за познанието не защото им е поставена като задача, но вероятно защото въпросите, които всеки мислещ човек си задава са свързани с желанията и страховете.

Основна медия  в изложбата е бродерията, използвана по различен начин в отделните творби.

Бродерията се смята за напълно женско занимание, което я прави мощен феминистки инструмент.

Терминът femmage е получен от комбиниране на думите female и collage и е въведен от Мириам Шапиро. Шапиро дефинира „женски“  термин за апликация, шиене, бродерия , който във „високото” изкуство съответства на „колаж”.

Мириам Шапиро е свързана с  движението Pattern and Decoration, създадено в САЩ през 70-те години на  XX в. като на форма на „ниско” изкуство, от което западното „високо” изкуство с неговите претенции за духовно и морално съдържание се стреми да се отдели. Декоративното и орнамента се определят като „ женски” в западната традиция.

Тъй като изкуството на XX в. става все по абстрактно, тази дихотомична йерархия между „ниско” и „високо” изкуство, между изящно и приложно, между смислово-съдържателно и декоративно се поддържа все по-трудно. Сексистко и расистко е настояването за превъзходство на традицията на “високото” западно изкуство над  “ниското” и не западните форми на визуално изразяване. Движението в неговия политически и феминистки контекст е насочено срещу икономическия и културен контрол на елитната комерсиална система.

В живота си и в изкуството си Мириам Шапиро се вижда като медиатор, който улеснява комуникацията между изкуственото разделение, от което зависи патриархалната структура: частното срещу публичното, домашните занаяти срещу „високото” изкуство.

Като предистория ще спомена, че през есента на 2018 година, по време на изложбата ми „Розова светлина“ в САМСИ направихме пърформансът „В градината на изкушенията“, в който участваха мои бивши и настоящи ученички и студентки и видео документацията от него за първи път се показва на изложбата във Варна.

В основата e идеята за знанието, ябълката  като символ на греха в библейската интерпретация,  тълкуван като дързостта на хората да познаят добро и зло. Според свещената книга Ева дава ябълката на Адам, т.е. жената е обвинена за първородния грях и за изгонването от Райската градина. Всяка художничка имаше свободата да прави каквото реши с ябълките от големия натюрморт в залата. Бях избрала музикалния фон по своя преценка, според представите ми за отделните личности, така че да се покажат различни женски типажи.

Началото беше трудно и сковано, но, както обикновено се случва, хората постепенно се отпуснаха и в крайна сметка постигнаха очаквания хаос. А хаосът дава възможност за ново начало.

В „Градината на изкушенията“ Красимира Кирова показва  „Автопортрет“, изпълнен с техниката бродерия, и както и в пърформанса, отношението й е естествено и прямо. Необходимостта от знание не е поставена под съмнение, затворените очи изразяват по-скоро наслада.

По-труден е процесът на самопознание при Адела Горанова, показан в инсталация от 9 фотографии, върху които авторката се намесва, отново използвайки пробождаща техника. Разделени в три серии , всяка състояща се от три части: „Гняв“, „Мълчанието е злато“, “Пречупване“, те показват белезите на вътрешни състояния.

Стиляна Джонгова е изкушена от красотата във всички нейни проявления. Красотата на историята, красотата на пейзажа, красотата на ярките цветове, на линиите и формите, които показва в голямоформатен печат върху плат в серията „Венециана“.

Кой беше казал :“Красотата ще спаси света?“

Дали красотата може да спаси света е въпрос, който не се задава за първи път…

Автопортретите с венециански маски могат да се разглеждат сами за себе си - заради красотата на формите и цветовете, но може да се тълкуват и като скриване от реалността, като бягство във фантастичен свят.

Александра Ласкова участва в изложбата с инсталация от шест части – фотографии върху платно с избродирани намеси върху тях, със странното заглавие МDM3. Звучи технологично, но е абревиатура на „ More Drugs, More Threesomes”.

Тази провокативна инсталация свободно коментира взаимоотношенията между младите хора, използвайки документалността на фотографията. Пластическото решение, което включва бродирани маски върху лицата, от друга страна обобщава човешките страсти, които не са се променили от изгонването на Адам и Ева от Рая.

“Scroll your life” е авторска книга на Анна Киркова, която ни въвежда във виртуалния свят, с неговите кодове (известни само на „посветени“ ) и безмилостни правила, на които, ако не се подчиняваш, рискуваш социална изолация. Книгата, като че ли съдържа най-важните за младите хора ценности, които са определени от социалните мрежи и които са важни за получаване на така желаните лайкове. Тревожно е, че „високите“ изисквания в мрежата оказват значение и в реалния живот. В тази работа истинското знание е сведено до елементарно ниво, което се оказва уви!, необходимо и достатъчно за много хора.

На „Остров“-а на Ина Валентинова е интересно и забавно, но внимание! – можеш да срещнеш  и отровни гъби. Островът е мечтано място, място за спасение и самоопознаване, екстатичен символ.

Като контрапункт  на желанията, съмненията и изкушенията е работата на Александра Бошнакова “Do not hide your fear”, femmage върху фотография. Александра използва тялото си като показва състояние, което е скрито под повърхността и показва нейни реални страхове, но също желание за преодоляването им. Когато започнеш да говориш за проблема си, вече наполовина си го победил.

Да. Има млади хора, които са талантливи, които търсят индивидуални отговори и собствени пътища, и които са по-скоро аналитични (понякога много, дори прекалено прагматични), отколкото вярващи в утопии.

Вероятно това е една от разликите в поколенията.